Младежът написа първата си PHP апликация – „Hello World“. Както виждате на другия монитор вече си е проектирал базата данни )

Така е.. от малки ги учим да избират PHP, а не кви бяха там другите…

Вече съм пускал една подобна тема, която може да намерите тук,  но Марио предлага да си обобщим деня по малко по различен начин и аз приемам щафетата.

1. Денят ми започва обикновено в 7, петлите пеят, кокошките дремят – най-хубавия период от деня за мен – сутринта. Забелязва се тенденция да ставам все по рано и по рано, което хич не е случайно, като лека полека достигна и по-малко число, което ще си е чиста победа срещу мързела. Като стана блея в буквалния смисъл на думата. Да де.. не издавам звуци като овца, сещате се за какво говоря. След което следва чичо Гугъл и малко проверки на серп. Следва и риидъра. Понякога не стигам до риидъра, ами отварям вчерашните проекти, вдъхновен и зареден с нови сили и анализирам и довършвам. Естествено се мотая и в фейсбук ама няма как да е иначе. После баня, преобличане и бегом към офиса.

Вчера посетихме заедно с колегата Антон Радев семинара по ползваемост по покана на HiLab НБУ. Събитието имаше малко посетители в интерес на истината, аз очаквах повече, но това в крайна сметка не е от чак такова съществено значение.

Първо чухме интересната лекция на Морис Гринберг, който е директор на лабораторията. Той ни запозна с ползваемостта. Презентацията беше много добра и интересна, аз лично останах очарован. Личи си че човека е специалист и може да говори пред публика с лекота. В презентацията му бяха вмъкнати кратки видео клипове, които бяха много показателни и направо да си кажа ми се прииска да се преместя в специалността Когнитивни науки.

Първо малко за конкуренцията, защото в момента темата ми е много на сърцето. Напоследък се запознавам с все повече хора, които са ми пряка конкуренция и с които чупим от една пита. Повечето от тях ги познавам или само виртуално или пък съм се запознал с тях благодарение на някой блог, форум и прочее. Какво забелязвам – въпреки, че сме конкуренти всички са много любезни, мили и отзивчиви. Което е супер! Честно казано, ако всичко беше съвсем истинско щеше много да се радвам. Обаче не е. В интерес на истината, аз не възприемам конкуренцията като нещо лошо. Напротив – това са хората, които ни карат да работим по-здрави, да ставаме по-рано и да правим по-добри проекти на по-изгодни цени за по-малко време. Конкуренцията е нещо хубаво! Не мога да разбера обаче, защо някой хора не могат да го проумеят и до ден днешен.

За да си уеб програмист не се изисква просто да изядеш 2-3 книжки за PHP, MySQL, XHTML, CSS, JavaScript, Ajax и да вземеш 2-3 сертификата по гореспоменатите дисциплини. Не… Това изобщо не е достатъчно. Знаете ли, професията ни всъщност е колкото интересна, толкова и трудна и напрегната. Сега ще кажете „Еми че кво му има, пишете там някви си неща и готово!„, еми да ама не. Истинският уеб програмист е минал през ада за да достигне до едно хубаво средно ниво на познания, опит и уважение от колеги и познати.