Големите срещу средните срещу единиците в уеб бизнеса
За това от доста време ми се иска да попиша по тази тема ама така и не успявам да се наканя като хората. Сега вече му е времето. Статията е вдъхновена от най-вече от последните ни 3 клиента мигрирали от големи фирми и фриилансъри към нашата, едната е една от най-големите в България, другата е чуждестранен гигант, а третото се води фирма, но се състои от един човек, който определено не е фирма. Под големи фирми разбирайте фирми с голям екип, много офиси, много офис мениджъри, много проджект мениджъри, много гурута и в общи линии всичко по много, включително и много големи хонорари.
Какво предлагат големите
Честно казано никога не съм работил в голяма уеб дизайн фирма и наблюденията, които имам са благодарение на проучванията на конкуренция, които сме провеждали многократно.
Големите в уеб бизнеса обикновено разполагат с огромни внушителни офиси, което е първото нещо, което прави впечатление на клиента. Създава се едно усещане за сигурност, че фирмата няма да ги прецака, че няма да изчезне утре и така нататък. Първоначалното им отношение към клиентите е напълно перфектно. Впечатляват ги с грандиозни презентации, с портфолио пълно с мега известни компании, продукти и прочее. Нещо на което човек трудно може да устои. В повечето случай, обаче за да си позволите подобна фирма да работи по сайтът ви, ще ви се наложи да отделите пет или шест цифрени суми и да се въоръжите с голямо търпение, защото там нещата стават доста бавно, като от лични наблюдения мога да твърдя, че качеството не компенсира времето за изпълнение. Както и да е, да речем, че подпишете договора, то какво следва от тук за напред – оформя се екип за вашия проект, който ще твори неуморно. Дава ви се номера на проджкет мениджъра, който да комуникира с вас и работата започва. Обикновено ви държат в течение за проекта ви, дават ви достъп да гледате напредъка, но това чак след третия месец, до тогава реално, ако щете вярвайте по сайта ви просто не се работи. Ако искате да се свържете с проджект мениджъра за да кажете „Хей Мими, искам тука да оправите тая правописна грешка и да направите меню-то малко по-зелено”, то трябва първо да минете през главния оператор, да съобщите как се казвате, от къде сте, кой търсите, след което ви свързват, ако разбира се Мими е в офиса и има възможност да ви се обади, съобщавате и за желаните малки промени, после ви изпращат анекс, после плащате, после ви издават фактура, после Мими казва на някой под нея, че трябва да се смени там една правописна грешка и да се направи менюто по зеленко , после човекът под нея намира графичния дизайнер и някой от програмистите, ако те са на разположение им изготвя доклад какво точно трябва да направят, после те го правят и всички са доволни. Ако това се случи за по-малко от 3 седмици, значи е станало чудо. Та това представлява процесът в общи линии, който важи за всяко едно нещо. Игра на развален телефон и на нервички едновременно. Ако имате късмет след 6-10 месеца проектът ви е готов и напълно работещ. Евентуално, поне при клиентите, които дойдоха при нас, проектите не им бяха готови макар и да бяха пуснати, имаше милион грешки и неработещи неща по тях. Както и да е…
Какво предлагат средните
За т.нар средните мога да говоря повечко, защото определям нашата фирма като такава. Какво повече ви дават те от колкото големите. Ами много просто -> по-малко време за изработка, по-голяма гъвкавост при работа, т.е. ако решите да промените нещо по време на работата, няма да има нужда да чакате 1 месец, а може да стане още същия ден, по-добра комуникация, защото ако клиента изявява желание, поне ние му даваме номера директно на програмиста / графичния дизайнер за да говори направо с него какво точно иска да се промени, като анекси и прочее, се описват накрая на проекта, когато той вече е завършен, за да не се губи време. Как процедираме ние – срещаме се с клиента, по желание в неговия или нашия офис в удобно за него време, което не е задължително да бъде в работното, защото ние практически работим непрекъснато. Обсъждаме проекта подробно, отговаряме на въпросите на клиента и разясняваме неясните въпроси за него, определяме заедно с клиента цената и времето за изпълнение съобразени с бюджета му и започваме работа. Това обикновено се случва за не повече от 2 срещи. Т.е. реално може да стане в рамките на 2 или 3 работни дни. Нещо, което големите не могат да направят. Основното предимство тук е че не работим за заплащане на час, както и не работим за точно определена сума от нас, а работим според клиентския бюджет, разбира се ако не е прекалено нисък, което до сега не се е случвало. Сега питате как можем да си го позволим. Ами много е просто. Екипът ни се състои от около 10 човека, които обаче, се наемат за проект. Според сложността те вземат определена сума, а според бюджета разпореждаме на определен брой хора да работят по него. По някога дори и не се налага да го правим, пак казвам според зависи от проекта. Това цялото е по модел на една английска фирма, която е една от най-успешните на острова, като се слави с добрите си цени и кратките срокове за изпълнение на проекти. Обикновено сроковете ни за изпълнение не надвишават работен месец, като има и изключения, проекти, които са сложни и изискват повече усилия. Клиентите разполагат с нас денонощно в буквалния смисъл на думата, като наистина сме имали случай, в които на възложителите им беше по-удобно да комуникираме през нощта, поради факта, че постоянно пътуваха. Ако решат да се направи някаква промяна, просто звънят и промяната се нанася моментално, ако има проблеми, то веднага започва да се работи по отстраняването им. Крайният ефект е следния, имат същия проект за по-малко време, с по-малко нерви и за по-малко пари.
Какво предлагат единиците
Под единиците имам на предвид фриилансърите. Тук също мога да говоря доста от личен опит, защото преди доста време и аз бях такъв. Да си фриилансър е нещо, което не може да се опише с думи. Готино е. Имаш свободата да правиш каквото поискаш, когато поискаш и в повечето случай и както поискаш. В повечето случай фриилансърите вземат неколкократно по-ниски хонорари от средните, а да не говорим от големите. Те най-често не разполагат със свой собствен офис и са удобни за работодателя, защото обикновено го посещават в офиса, без възражения. В повечето случай са предпочитани за малки проекти, които няма да имат нужда от поддръжка за напред и от клиенти с по-ограничен бюджет. Това е така не само в България, ами и в световен мащаб и е нещо нормално. Какъв е проблемът при работата с фриилансър. Клиентите нямат сигурност за човека отсреща. Все пак е човек, не е фирма или компания. В крайна сметка може изобщо да не е този, за който се представя. Отделно обикновено фриилансърите са доста трудни за наемане, защото не можеш да ги намериш, освен ако не знаеш къде точно да търсиш. Но пък са за предпочитане, ако проектът трябва да се реализира много бързо и не се характеризира с голяма сложност. В повечето случай фриилансърите се наемат по-често от уеб дизайн фирми, от колкото от клиенти. Това е изгодно и за двете страни, защото едните имат нужда от кадърен човек, който може да им изготви определена задача в кратки срокове и да не иска голямо заплащане, а за другия е изгодно, защото трудно си намира клиенти. Ние също разполагаме за момента с двама фриилансъра на разположение, като от единия още не сме се възползвали от услугите му, но вярвам, че и това ще се случи съвсем скоро.
Крайния извод от анализа е следния – преценете добре сложността на проекта ви, преценете времето и ресурсите с които разполагате, преценете дали имате нужда от безсмислени глезотии и формалности, дали имате нужда от качествени и гъвкави решения, или имате нужда бърза и същевременно евтина реализация на проекта ви. И трите страни имат с какво да се похвалят, така че помислете преди да направите избора си на уеб сайт решение.
Прочетете още:
Марио Пешев 12 юни 2009
Абе има някои тънки моменти, които биха породили флейм, но общо взето си прав. Ако беше от другата страна на барикадата обаче, не знам дали щеше да мислиш така
Факт е, че постоянно отказвам предложения от ‘големи’, защото съм се уморил от т.н. ‘communication overhead’ и многослойната процедура, необходима да се прекрачи за фундаментални промени. Кочината е пълна, така да се каже.
Антон Радев 12 юни 2009
От коя страна на барикадата?
От страна на тези, които си бъркат в… носа
или от тези, които плащат хиляди, само и само след половин година да тръгнат да си търсят друг изпълнител от няма на къде..
За нас е ОК, защото пак ще спасим деня на приятна цена и с мотивационно качество, но за клиента не е много ОК.
Някои хора имат пари за набиване и не им пука особено какво става. Вчера бяхме при строителна фирма, която си е направила сайт за 9 месеца и видяхме, че има една голяма картинка и малко флаш. Искаха SEO за картинката и flash-чето. Но честно казано, не приличат от хората, които искат нещо, защото им е важно.
Но не всички са така.
А.. Мими си прибира заплатата всеки месец, бърка си в .. носа. Останалите също прибират кой според каквито заслуги си има и това е. Няма загриженост, че на хората, на които прибираш парите, докато таковата с носа, бизнеса им зависи от адекватната ти реакция.
Веселин 12 юни 2009
Аз мога да твърдя почти на сто процента, че това, което големите го предлагат, със сигурност не е непостижимо и при средните. Говоря от към качество. Факта е, че при средните обикновено всеки проект е като последен, работи се здраво, работи се за името на фирмата, работи се, защото не знаеш колко ще вземеш накрая на месеца, работиш така, че и следващия път да изберат теб, работиш така, че клиента да те препоръча на всичките си познати, работиш така, че ТВОЕТО име седи зад проекта. В големите фирми до колкото имам наблюдения това не е баш така. Хората колкото и потенциал да имат, то т.нар проджект мениджъри им го убиват и вземат, понеже по-голямата част от тях са по-скоро секретарки от колкото проджект мениджъри. Пак казвам, аз в момента говоря за няколко строго определени фирми, а не за абослютно всички, поради простата причина, че нямам информация за всички, но какво ли по-различно да се очаква, като визирам специално, от големите, двете най-големи фирми за уеб дизайн в България? За средните имам наблюдение върху повечето, те не че са много де. Там положението със сигурност е доста по-добро. За единиците винаги е строго индивидуално, но като цяло аз не съм много доволен от това, което съм видял, но може и да не съм видял това, което трябва, не го отричам.
Марио Пешев 12 юни 2009
@Антон, на мястото на служителя във фирмата, от една гледна точка, както и на неопитния клиент, от друга. Първият се радва на голямото име, защото му седи добре в CV-то, защото работи с още 100 идиота, защото проектите са безсмъртни и почти няма шанс да закъснее с дедлайна или да се налага да овъртаймва. А клиентът си казва точно това, което е посочил Веско по-горе.
Аз не обичам големите фирми в по-голямата част от случаите. Уеб фирмите имат кофти йерархия и грешна система за комуникация, а и много голяма част от парите отива за хора, които не са пряко включени в проекта. Големите търговски вериги надуват цените; големите марки продават излишно скъпа продукция. Изобщо трябва да свикнеш, да си плащаш за името. Да, има и изключения, но достатъчно често скъпите имена са абсолютно необосновани.
Антон Радев 12 юни 2009
В края на краищата има и баланс. Всеки сам преценя дали ще плаща за име или не.
Има случай, когато ти е необходимо да похарчеш шест цифрена сума за изработка на уеб сайт (реален пример в България), тъй като корпорацията ти съвсем скоро случайно излиза и на борсата.
За да имаш ръст след това от акции с милион и половина лева, влагаш 6 цифрена сума за име, след това получаваш 7 цифрена сума.
Твърде лошо за тези, които плащат за име без да могат да си го позволят, но нали уеб дизайн фирмите например са много. Каквито и услуги да искаш, правиш си проичване. За това може да се каже, че сам си си виновен в този случай.
Поздрави и лека от мен!
Веселин 12 юни 2009
Но в по-голямата част от случаите на хората просто им трябва едно работещо решение, а не име. Но за съжаление хората си мислят, че като набият сумата на някой от големите и сайта им ще е цветя и рози, да ама не вингаи е така. Но кой ли може да ги съди – едните ти искат 6 хиляди лева за нещо, другите ти искат 40, сега човек се запитва, добре начи тия дето ми искат 6 нещо са… нема да е както трябва. Разликата в цените е главоломна и именно тя обърква хората и ги кара да правят грешни решения. Но за съжаление отърване поне на тоя етап няма, поне в моите очи
Марио Пешев 12 юни 2009
Хмм, това ми напомня на един проект за 16 човекомесеца, за който клиентите ни бяха получили оферта за 12-13 хиляди лева… Тогава решиха, че ги мамим с парите, но в последствие този проект така и не видя бял свят
admin 13 юни 2009
@Марио Говорихме с тебе сутринта, и наистина извода, че не всичко скъпо е качествено, се оказва пълната истина ;–))
Любомир Русанов 15 юни 2009
Много хубава статия. С голяма доза истина в нея.
Истината е обаче, че не винаги пряката комуникация – дизайнер-клиент и програмист-клиент е много добър вариант. Виждал съм как се получават бози при такива ситуации.
Аз лично много бих искал, при комуникация с мен като клиент да се използва тикет система – да се знае точно номера на всяко запитване и кога ще бъде реализирано.
Веселин 15 юни 2009
Здравейте г-н Русанов!
Идеята за ticket системата е много добра, до сега не съм се замислял за подобно нещо, но смятам да създадем такава апликация, която пробно да въведем в бизнеса ни. Аз лично имам притеснения от гледна точка на това, че много малък процент клиенти ще я използват, но както се казва и 1 да има пак ще е от полза!
За комуникацията дизайнер-клиент и програмист-клиент наистина не винаги е добре да има такова нещо, но в някой конкретни случай върши перфектна работа. Но наистина според зависи от обстоятелствата.
3D Уеб Дизайн 3 юли 2009
Веселин, поздравления. Частта от статията описваща големите фирми е супер. За другите две части няма да коментирам, така си е. Истината е тази – добра фирма за диайн с по-малко от 3-5 души не може да има, а като стане по-голяма от 10 нещата за клиентите отиват на зле. Затова – златната среда. Без да изхранваме цели маркетингови отдели, проджект менидъри и 2-3 секретарки
Атанас Василев 18 декември 2009
Виждам, че е минало доста време от публикацията и последните коментари, но все пак не мога да се въздържа и ще си кажа мнението. Както Любомир Русанов спомена, да се даде директен достъп на клиента до програмиста не само, че не е добра идея, ами според мен си е направо грешка.
Ще изкажа непопулярно мнение, но това е самата истина – както има лоши клиенти, така има и лоши програмисти. Като казвам лоши, нямам предвид некомпетентни. Половината колеги, с които съм работил са били много добри професионалисти, но пък трудни за общуване. Някои си бяха направо чешити. Как ще оставиш комуникацията с клиента на такива хора?!
От друга страна, ако работиш в голяма фирма от повече от 1-2 години, представи си в колко проекти си забъркан – ако всеки от клиентите на тези проекти може да вдигне телефона и да те занимава със „спешни“ неща, как ще си вършиш работата. Това й е работата на Мимето – да менажира 2 неща: стреса при теб и очакванията на клиентите.
Не знам колко е била добра Мимето при теб, но при мен си вършеше много добре работата. Ако на теб в рамките на 2 дни ти звъннат 3-ма клиенти и на всеки проблемът е супер спешен, ти все някак трябва да ги приоритизираш – и то без да разочароваш нито един от 3-мата клиенти. Ами ще ме извиняваш, ама ако ти си добър в това, 6 от 8 отлични програмисти не са. Само че Мимето е! На нея това й е работата. Може да се случи критична ситуация по проект А, но Мимето съобразява, че ти в момента приключваш много важен модул от проект Б. Тя вече е преценила коя задача е с по-голям приоритет и не само, че не те кара да се занимаваш с проблема по проект А, ами направо си ти го спестява до утре, само и само да не ти накриви шапката и да не те изкара от фокуса ти.
Ключов момент тук е наличието на четвърти човек, а именно така наречения CTO, technical lead или както там се нарича във всяка отделна фирма. Мимето сама не може да вземе доста от техническите решения без помощта на програмист. Ако във фирмата има CTO (който обаче не е ангажиран да копа по конкретен проект), то в тандем с Мимето двамата са способни да ти спестят много нерви. Друг е въпросът, че в доста фирми или няма такъв човек, или е некадърен, или понеже е най-добрият, съответно коди по най-закъсалия проект и няма време за друго.
Във всеки случай, нито изборът на добро Миме, нито на добър CTO зависят пряко от големината на фирмата, а от способностите и възгледите на топ-мениджмънта. Има големи фирми, които се справят прекрасно с това, както има и малки фирми, които не успяват.
Понеже вече става ясно, че ти сравняваш мащабите от гледна точка на клиента, докато аз пиша от моята си гледна точка – на девелопър, ми се иска да спомена, че в никоя фирма където съм бачкал не е имало оператор, който да проксира телефонните обаждания. Всеки клиент може да се свърже директно с проект-мениджъра, да не говорим, че може да драсне и един имейл, достатъчно е да се спазват добрите практики при общуване с имейл – примерно всяко запитване да получава отговор не по-късно от края на следващия работен ден.
Далеч съм от мисълта, че няма големи фирми, като тези, за които ти говориш, но и да абсолютизираш също не е много коректно.
Zaya 5 септември 2010
Трудно е да се прибориш с акули, като МСК, УМГ и др…
Или си с тях или не започвай
Публикувай коментар (dofollow)
ТИ :)