Уеб програмист – неправилната мотивация на младите хора.

За да си уеб програмист не се изисква просто да изядеш 2-3 книжки за PHP, MySQL, XHTML, CSS, JavaScript, Ajax и да вземеш 2-3 сертификата по гореспоменатите дисциплини. Не… Това изобщо не е достатъчно. Знаете ли, професията ни всъщност е колкото интересна, толкова и трудна и напрегната. Сега ще кажете „Еми че кво му има, пишете там някви си неща и готово!„, еми да ама не. Истинският уеб програмист е минал през ада за да достигне до едно хубаво средно ниво на познания, опит и уважение от колеги и познати.

Ежедневно комуникирам с млади хора на моята възраст, които имат за цел да станат точно това. Всеки е много амбициран и упорит. Обаче мотивацията му идва от заплатите намерени в jobs.bg и в световните портали за работа, след търсене на „php senior“. Наистина заплатите са впечатляващо високи в повечето страни. Аз лично имам познат и колега от Швейцария, който с по-малко от $200 000 на година не се задоволява, също и мой близък роднина работи за Microsoft, който пък пребива още по грандиозна сума, ама колкото и да прозвучи като табу и шаблон, все пак ще го кажа – това ли е най важното?

Амбицията да станеш програмист не трябва да бъде подтиквана само и единствено от възнаграждението. За да си успешен уеб програмист, това трябва да е последното нещо, което те вълнува и мотивира да „твориш„. Наричам творене програмирането, защото то наистина е вид изкуство. Така както една красива жена може да се нарисува по милион начини, така и едно уеб приложение може да бъде сътворено по безброй много начини. Тук ограничения няма. Даже напротив – възможностите стават все повече и все по-удобни.

Нека ви разкажа как беше когато аз се опитвах да пробивам и да се образовам на тематика уеб. Не мога да не започна с факта, че съм родом от малък град, в който трудно може да намерите и до ден днешен какъвто и да е било курс за програмисти или пък не дай си боже специалност в училище. По онова време интернета ми беше dail up, безплатен акаунт на bitex.bg. Нямах и никаква представа от английски език. Бях малък, наистина беше преди много време. Как се породи страстта за програмиране в мен така и не помня. Но започнах с html, без да знам по онова време, че това което copy->paste-вам от други сайтове се казва по този начин. Лека полека без да имам огромна представа какво точна правя започнах да схващам и навлязох сравнително бързо. Не си мислете, че някой от приятелите/познатите ми са имали някаква представа или пък че е имало човек който мога да питам. Даже ако щете в българското интернет пространство информацията беше прекалено оскъдна – каквото има в hit и dir толкова. След известно време и успях да се сдобия с книга за PHP и MySQL по невъобразимо труден начин. Причините са няколко – цената на книгата беше много висока, също така трябваше да ходя до съседния град за да я купувам. В крайна сметка се озова в ръцете ми, като до ден днешен я пазя в перфектно състояние. Представете си едно 14 годишно дете как държи 1300 страници, под формата на книга, и се опитва да разбере нещо от нея, като тя е написана почти на патагонски за него. След което започнаха множеството опити и трудности. 80% от книгата така и не разбирах какво означаваше, защото тия думички не ми бяха в речника тогава, а и никъде не ги бях чувал. Но човек се учи, стига да иска. Края на историята е с хепи енд - 6 години по-късно се събуждам с PHP, лягам си с PHP и сънувам PHP. Любовта ми, произлязла от първата книга за уеб програмиране до която успях да се докопам едва ли ще изчезне някога. Не виждам как ще „ЗАЕБА“ уеб програмирането ей така, щото ако стана адвокат ще вземам повече пари. Това няма да стане никога, повярвайте ми.

Прекалено много се отклоних от същността на темата, но историята, която ви разказвам не е с цел да се покажа „колко съм велик“ или нещо подобно. Повярвайте ми, всички програмисти са имали подобни изживявания, че и е било къде къде по-лошо, трудно и невъзможно да станат такива. Но са станали. И в момента са изключително уважавани личности в обществото, допринесли са за развитието на най-великото откритие на 20ти век – Интернет страшно много. И какво си мислите, че това са го направили само и единствено заради заплатата ли? Не…

С извинение, и не искам да звучи като обида, ама вие програмисти индийци ли искате да станете (в Индия има страшно много талантливи програмисти, които са допринесли адски много за уеб, под израза „програмист индиец“ имам на предвид всички ония в digitalpoint, дето се чудят как да ви нацакат)? Ако искате – то повярвайте ми нищо не се изисква. Даже може и да не четете за това. Просто ползвайте готови решения и толкова. Само, че това няма да ви направи нито богати, нито щастливи, нито ще може някой сериозен програмист да ви нарече „колега“. Как го виждате – като нещо много приятно или не чак толкова?

В момента в Интернет има толкова много информация за всички езици за програмиране, уроци, обяснения, има толкова много хора, които може да попитате и да ви отговорят и обяснят, че за да научите нещата не трябва даже и 1 книга да си купите. Не трябва някакво по-голямо усилие от това да седнете и търпеливо да четете, опитвате, тествате, подобрявате, коментирате и пак да четете, четете, четете…

За да станете успешни програмисти трябва да обичате това, което правите от сърце. Да отделяте всяка една свободна минута да научавате нови неща и да подобрявате старите. Да се посветите изцяло, лишавайки се от много много неща. Да си скъсате нервите от дебъгване и след като ви писне тотално, да изтриете целия код и да го напишете така че да работи. Колко хора наистина искат да го правят това нещо? Някой, ако има да вдигне ръка! По трудно е от инсталиране на Joomla, нали? Е, ако не знаете, аз ще ви кажа – наистина е несравнимо. Даже не знам що за пример дадох. Ама да се надяваме, че разбрахте какво точно искам да кажа.

И пак ще питам, парите могат ли да ви мотивират да правите всичко това? Не могат! Никога и няма да могат. За това се изисква нещо съвсем различно, нещо, което повечето младежи  в днешно време нямат, и ако оправданието е живеем в такива времена – то тогава по-добре да спрете да посещавате блога ми, даже направо може да се скриете в някоя пещера и да печатате пари там на воля. Ама вижте, това насила не става. Не всеки става за програмист. Това, че може да седите по 12 часа дневно в Skype, не означава, че ставате за програмисти. И флирт4е.ком не се брои!

Много се надявам колкото се може повече бъдещи програмисти да прочетат това, не защото постът е гениален, даже изобщо, нямам дарбата да пиша интересно и увлекателно, но имам нещо друго от което може да се поучите. Това, което мога да ви дам като съвет от сърце и душа е, че ако правите нещо само заради парите – по-добре не го правете. Камоли да се нагърбвате с начина на живот на програмиста. По-добре изобщо не се захващайте.

На тези, които НАИСТИНА имат желание да бъдат програмисти, мога да кажа само – не ви чака нищо лесно, обаче ако наистина го искате – то съм сигурен на 300%, че ще постигнете мечтата си. Обаче преди да се заровите пред книгите и форумите искам наистина да помислите и да си отговорите на един единствен въпрос – „Защо точно искам да бъда уеб програмист?“. Ако след като изкажете отговорът на глас ви прозвучи като нещо смислено – то наистина трябва да се занимавате с уеб програмиране. Надявам се, че не съм обезкуражил никой. Просто казвам, че ако имате грешна мотивация за професията ни, не само, че не ви чака нищо добро, ами и никога няма да станете това, което очаквате, че ще станете, ако правите всичко посредствено и заради материалните облаги… Гарантирам с главата си за горното твърдение.